Тумори на бъбрека
Бъбречно-клетъчният карцином е най-честият злокачествен тумор бъбрека, който не е рядкост и представлява 2-3% от всички ракови заболавяния. Среща се във всички възрасти, но най-чести са случите между петото и седмото десетилетие. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените, като двата бъбрека се засягат с еднаква честота. В много редки случаи може да бъдат засегнати и двата бъбрека, едновременно или последователно.
Ракът на бъбрека произлиза от епителните клетки на бъбречните каналчета. Туморът представлява мекоеластична формация с белезникат-бледожълт цвят. Средно нараства с 0,5-2см. на година, като понякога може да достигне до големи размери (над 20 см. дори и повече), тъй като в началото той не дава почти никакви симптоми и често се открива случайно.
От рисковите фактори най-честата причина е тютюнопушенето. Като имат значение както продължителността, така и броя цигари на ден. Други вредни фактори са различните йонизиращи лъчения,често използвани в миналото за диагностика на бъбречни заболявания. Множество други химични канцерогени също имат значение за развитие на бъбречен рак при излагане на тяхното въздействие за продължителен период от време. В последните години се установи и фамилно предразположение към развитие на рак на бъбрека. Като се наблюдава увеличена честота на заболяването в дадена фамилия и ранното развитие на заболяването.
Както вече казахме, по-горе, в началните стадии туморите на бъбреците няма специфични симптоми. Нерядко те се откриват случайно при образни изследвания проведени по друг повод. Много често диагнозата закъснява, понеже много от началните симптоми не са специфични и се отдават на други причини. Специфичните симптоми се проявяват при по-напреднали стадии на забоялването, когато може да се наблюдава т.нар. “Класическита триада” – кръв в урината, болка в областта на бъбрека и опипваша се туморна формация. Те могат да се срещат както самостоятелно, така и в комбинация. В редки случаи може водешите симптоми да са от страна на метастазите на рака на бъбрека или част от т.нар. паранеопластичен синдром. В него се включват неспецифични оплаквания като загуба на тегло, лесна уморяемост, гадене и повръщане и др., като всички те имат насочващ характер.
В съвременната урология, диагнозата тумор на бъбрека се поставя чрез образни изследвания. Те влизат винаги в съображение при съмнение на тумор на бъбрека. Най-бързото, безвредно и с достатъчна диагностична достовеност изследване е ехографията на бъбреците. Почти винаги това е изследването, което насочва и открива заболяването. Поради широката си достъпност и безвредност, е редно да се прави рутинно ултразвуково изследване на бъбреците при всяко съмнение за туморен процес, както и при всяко посещение при уролог по друг повод. Това дава възможност в последните години да се откриват немалко случаи в начален стадий, в който както се подразбира – лечението е най-ефективно и радикално.
Тъй като диагностичните възможности на ехографията, все пак са ограничени, при съмнение за туморна формация от нея, би следвало да се направи допълнително образно изследване с по.голяма точност и диагностична стойност – скенер или магнитен резонанс. Може да се каже, че това са двата образни метода с най-голяма достоверност за откриване и доказване на тумор на бъбрека, като те ни дава информация не само за раположението и големината на тумора, а и за евентуално наличие или липса на инвазия в съседни тъкани и органи. Те дават отговар на въпроса дали има засегнати лимфни възли и/или наличие на туморни разсейки в долната празна вена. В комбинация с йод-контрастни вещества се съди за кръвоснабдяването на тумора и функцията на срещуполжния бъбрек.
Както и при другите ракови заболявания, така и ракът на бъбрека в един момент от развитието си дава разссейки (метастази) – най-често това са белия дроб, регионалните лимфни възли, костите, надбъбречни влези и черния дроб. За съжеление, при поставянето на диагнозта тумор на бъбрека в около 25-40% от болните вече има явни или скрити метастази, като редки случаи симптомите от метастазите в други органи могат дори да изпреварят симптомите от основното заболяване. Обикновено, метастазирането е свързано с размера на тумора, въпреки че няма точна корелация между големината му и развитието на метастази и е възможно тумор с големи размери да не е дал метастази както и обратното.
Лечението на рака на бъбрека е оперативно – т.нар. нефректомия или отстраняване на целия бъбрек, като то е най-ефективно в началните стадии, когато тумора е под 3-5см. и на практика няма никаква съпровождаща симптоматика. Това най-често са описаните по-горе случайно открити по друг повод тумори, когато дори могат да се извършат и органсъхраняващи операции, като се отрани само тумора и се запази бъбрека.
Самата операция, може да се извърши чрез различни достъпи до бъбрека (лумбален или трансперитонеален), като избора на достъп и обема на оперативната интервенция се определят от уролога събразно всеки отделен случай. Целта е да се извърши максимално щадяща и едновременно радикална операция, като в случаите когато е възможно тя да бъде органосъхраняваща. В последните години с напредване на технологиите, отворените класически операции при рак на бъбрека отстъпват пред по-малко инвазивните ендоскопски (безкръвни) операции. Предимствата са по-малка оперативна травма, по-бързо възстановяване при запазена радикалност на операцията.
В по-напреднали случаи оперативното лечение може да се предхожда от емболизация на артерията на засегнатия бъбрек. Манипулацията цели прекъсване на кръвотока на засегнатия бъбрек, с което се спира растежа на тумора и в него започват процеси на некроза. Това води до намаляване големината на тумора и улеснява самата операция. Обичайно оперативното лечение 15-30 дена след емболизацията. В много напреднали случаи, които не подлежат на оперативно лечение това може да е единственото терапевтично лечение с палиативен характер.
За съжаление рака на бъбрека е слабочувствителен към химиотерапия и практически нечувствителен към лъчетерапията. В процес на разработка са други начини за постоперативно лечение, като главни направления са имунотерапия.
Като цяло прогнозата при рака на бъбрека се счита за неблагоприятна. Това се обуславя от агресивността на тумора и скрития растеж за дълъг период от време. Преживяемостта зависи пряко от стадия на заболяването. Ранното откриване и адекватно проведено лечение в последните години значително увеличиха преживяемостта след оператното отстраняване на тумора на бъбрека.
Автор на статията : Д-р Ведат Сабриев
Университетска болница „ Александровска” – Клиника по Урология, София
Всички публикувани материали имат чисто информативен характер и не могат по никакъв начин да заменят лекарската консустация и преглед. Самолечението и късната диагноза могат да имат фатални последици за вашето здраве.
