Рак на тестиса
Рака на тестиса е едно от най-значимите злокачествени заболявания при мъжете. Въпреки, че честотата му 2-3 % от раковите заболявания, е една от най-честите причини за смъртност от злокачествени заболявания при мъжете. Заболяването засяга най-активната творческа и репродуктивна възраст 20-40 години и е сериозен социален проблем.
Причините за възникване на тестикуларни тумори е неизвестна, но съществуват редица предразполагащи фактори за възникване на това заболяване. На първо място това е задържаният тестис-крипторхизъм. Известно е, че рискът за възникване на тумор в задържан тестис е до 40-60 пъти по-голям. Други вероятни причини за възникване на тумор на тестиса могат да бъдат травма, особено хроничната травма при някои спортове, нарушен хормонален баланс, канцерогенни и лъчеви фактори на околната среда.
Туморът на тестиса по своя произход се разделя на три групи. Най-чест е вариантът който произлиза от семенните каналчета на тестиса и е 96-97% от общия брой. Разделят се на семиномни и несеминомни тумори. 2-3% от туморите на тестиса произлизат от стромалните клетки на тестиса, отговорни за хормоналната му функция. И 1% съставляват смесените тумори. Хистологичния вариант предопределя и местата където дава разсейки(метастази) рака на тестиса, като най-чести за регионалните лимфни възли-85%, бял дроб-30%, черен дроб-7% и кости-2%.
Клиничните симптоми на заболяването в началото са твърде оскъдни. В много от случаите първият симптом е увеличаванто на обема на тестиса. Това става без видима причина и нерядко се опипва грапава възловидна, неболезнена структура по повърхността на тестиса. Болката в тестиса е рядък симптом и се явява при по-напреднали случаи. Нерядко се среща и симптоматично хидроцеле или хематоцеле. В редки случаи могат да бъдат водещи оплакванията от метастази на тестикулани тумори, което налага винаги търсене на първичното огнище.
Обективното изследване на болния е основния метод за поставяне на диагнозата. Тестисът е едниственият паренхимен орган, който позволява директна палпация и дава възможност за откриване на заболяването в ранен стадий при преглед или самонаблюдение. Туморът представлява неравна, възловидна и надигната над гладката структура на тестиса формация. От образните методи на изследване най-бързо и достъпно е ехографията. Изясняването на стадия на заболяването се извършва чрез компютърна томография, магнитен резонанс и рентгенография на бял дроб.
От особена важност са изследването на туморни маркери при карцинома на тестиса. Това са алфа-фетопротеин( AFP) и човешки хорионгонадотропин(HCG). Те се позитивират при около 75% от случаите на рак на тестиса и имат голямо диагностично, прогностично значение. Наличието на позитивни туморни маркери подкрепя диагнозата рак на тестиса, но не я доказва, както и липсата им не отхвърля рак на тестиса. Наличието на положителни туморни маркери се използва и за контрол на лечението.
След поставяне на диагнозата тумор на тестиса, първата стъпва е хирургичното лечение. Извършва се радикална орхиектомия, като се отстраняват тестиса заедно със семенната връв. При несигурна предоперативна диагноза може да се извърши отворена биопсия на тестиса с бързо хистологично изследване на взетия материал. При потвърждение на диагнозата се пристъпва към отстраняване на тестиса.
Следоператвното лечение на рака на тестиса много зависи от хистолгичния вариант и стадия на заболяването. Пациентитие се подлагат на комбинирана химио- и лъчетерапия. Като схемите и препаратите се определят от вида на тумора и стадия на заболяването. Прогнозата също е тясно зависима от вида и стадия на заболяването. Най-често варира от благоприятна при семиномните тумори в начален стадий до песимистична при хорионкарцинома.
В заключение, карциномът на тестиса е тежко заболяване, засягащо млади мъже в активна възраст и с голяма социална значимост. Успешното му лечение при ранни стадии предопределя запознаването на младите хора със заболяването и обучението им за самоизледване. Това ще помогне в значителна степен за откриване на заболяването в ранни стадии и успешното му лечние с добра прогноза за живот.
Автор на статията : Д-р Ведат Сабриев
Университетска болница „ Александровска” – Клиника по Урология, София
Всички публикувани материали имат чисто информативен характер и не могат по никакъв начин да заменят лекарската консустация и преглед. Самолечението и късната диагноза могат да имат фатални последици за вашето здраве.
