Простатната жлеза е част от мъжката пикочополова система. При млад мъж простатата е с форма и размери на кестен – около 20 куб.см. Разположена е под пикочния мехур и пред ректума. Тя обгражда като маншон началото на уретрата – канала, който отвежда урината навън от тялото. Тази позиция обяснява проблемите с уринирането предизвикани от увеличената простата.
Простатата може да се раздели на 2 зони:
- централна зона – която обвива уретрата,
- периферна зона – останалата част

Простатата представлява съвкупност от жлезни елементи, наречени ацини (30-50 на брой). Тези ацини са съставени от поддържаща тъкан (гладкомускулни влакна, кръвоностни съдове) и жлезисти елементи, които секретират простатния секрет. Секретът се отделя непрекъснато и се изхвърля чрез урината. При полова възбуда обемът му се увеличава. При еякулация секретът се смесва със сперматозоидите идващи от тестисите и заедно със секрета на семенните мехурчета образуват семенната течност – спермата. Просатания секрет представлява 25-35 % от обема на еякулата. Той играе основна роля в оплодителния процес чрез активацията на спрематозидите, които преди да се смесят с него са неподвижни.

Причините за развитието на аденома на простатата все още не са напълно изяснени. Простатната жлеза се състои от 2 вида жлези – периуретрални (разположени около уретрата) и периферни, които практичестки изгаждат простатната жлеза. Аденомът на простатната жлеза, представлява доброкачествено, хиперпластично (т.е. увеличаване на броя) разрастване на периуретралните жлези, от където идва и името – доброкачествена простатна хиперплазия. То няма нищо общо с рака на простатната жлеза, който представлява съвсем различно заболяване, с различна (почти липсваща) клинична картина и със съвсем различна прогноза. Размера на простатата прогресивно нараства, за сметка на периуретралните жлези и от нормалните 20 може да достигне до 100 и повече куб.см.

Два са основните фактора, от които зависи уголемяването на простатата – възраст и наличие на мъжки хормони – аденома на простатата не се среща при евнуси, а също така се наблюдава регресия на заболяването след премахване на тестисите. Смата се, че дериватът на тестостерона – 5-алфа-дихидротестостерон (DHT) е основният хормом, свързан с регулацията на простатния растеж и чиято концентрация в човешки простатни жлези с хиперплазия е значително по-висока.

Разрастването на простата води до притискане и стеснение на уретрата, която праминава през нея, което е причината за т.н. обструктивни симптоми – това са симптоми на запушване или симптоми свързвани с изпразването на пикочния мехур. Мускулатурата в стената на мехура, трябва да се “бори” с все по-голямото съпротивление, за да се евакуира урината от него.

Най-честите обструктивни симптоми са:

- Забавено начало на уринирането – много често уринирането не започва веднага и на пациентите им се налага да се напъват, да пускат водата от чешмата с надеждата да провокират уринирането. Този симптом е особено характерен сутрин след ставане.
- Прекъсване на струята по време на уриниране.
- Слаба струя – понякога струята е по-тънка от обичайното – от тук произлиза и приказката, с която се шегуват възрастните мъже “Да гледаш надалеко и да пикаеш наблизо”.

- Остатъчна урина – след уриниране, пациента има чувството, че не се е “доизпикал“, че нещо е останало в пикочния мехур. Много често, след 10-15 минути пациетните отново отиват да уринират. Понякога остатъчната урина може да достигне значителни количества – 200-300….1000 ml. и повече.

- Ретенция на урината (задръжка на урината) – това е невъзможността за самостоятелно изпразване на пикочния мехур. Тя може да настъпи постепенно, с нарастване на количеството остатъчна урина = т. нар. хронична задръжка, или внезапно с мъчителни и безполезни позиви за уриниране = остра зъдръжка, когато се налага катетеризиране.

Другата голяма група симптоми са т.нар. възпалитилни симптоми или такива свързани с резервоарната функция на пикочния мехур – с една дума, мехура не “понася” урината в него:

-Нощтно уриниране – това е много чест симптом, моного характерен за аденома на простатната жлеза. Много рядко имаме клинично изавен случай на ДПХ, без поне 2 ставания нощем.
-Често уриниране – особено през деня, в интервали по-малки от 2 часа.

При напредване на заболяването, в следствие на затруднената евакуаторна функция на пикочния мехур и застоя на урината в него се появяват и т.нар. усложнения от ДПХ. Това са конкременти в пикочния мехур, застой на урината в бъбреците, чести инфекции, кръв в урината и др., които много често налагат оперативно лечение.
Не всички симптоми са налични при всички пациенти. При едни преобладават обструктивните, при други възпалителните. За тази цел е създаден специален въпросник – Международен простатен симптоматичен индекс (IPSS), които се попълва от пациента и чрез който се предава количествена оценка (цифра) на всички описани по-горе симптоми. Той позволява до голяма степен да се стадира заболяването, както и в последствие за оценка на лечението.

Надяваме се тази статия да е била интересна и информативна за вас, без да ви отегчава. Разбира се, тя разкрива съсвсем малка част от проблематиката на аденома на простатната жлеза и не замества една урологична консултация. Проблемите с диагностиката и лечението на ДПХ ще разгледаме в следващи статии.

Автор на статията: Д-р Васил Василев – Уролог
Университетска болница “Александровска, Клиника по Урология, София