Ракът на простатната жлеза съставлява над  98% от злокачествените новообразувания на този орган и е с характеристика на аденокарцином. Характерно за него е бавното му и безсимптомно в началото развитие, като голяма част от мъжете не подозират за съществиването му, докато не се проявят късните симптоми на заболяването – затруднено уриниране, болки в кръста и костите, патологични фрактури на кости.

Диагностициран в ранен етап, ракът на простатата е напълно лечим чрез радикално хирургично лечение и брахитерапия. Дори при по-напреднали стадии при навременно поставена диагноза, чрез консервативно хормонално и лъчелечение процеса може силно да бъде забавен и влезе в ремисия. Днес съществуват достатъчно надеждни методи за ранен скрининг и откриване на злокачствените заболявания на простатата в начални стадии, което позволява пълното излекуване на пациента. На задължителен скрининг подлежат всички мъже над 50г., независимо дали имат оплаквания от страна на пикочо-половата система.

За сега най-точният и единствен метод на доказване на простатния карцином е биопсията на простатата. Най-разпространена е трансректалната tru-cut биопсия, извършвана под ехографски контрол. Взетият по този начин материал се изпраща за хистологично изследване, при което се търсят атипични и ракови клетки в простатата. Изследването не е болезнено, извършва се най-често под локална анестезия със специален биопсичен пистолет и се понася добре от пациентитие.

Показание за биопсия е всяко съмнение за рак на простатата. Поради безсимптомното  протичане в началните стадии водещи са скрининговите методи за ранно откриване на карцином на простатата. Препоръчва се ежегодно провеждане на преглед при уролог, който задължително влючва изследване PSA, трансректално туширане на простатата и трансректална ехография на простатата. Случаите съмнителни за наличие на рак на простатата са PSA над 4,0 ng/l, находка при палпирането на простатата и наличие на суспектни зони при трансректалната ехография. При нужда могат да се направят скенер и магнитен резонанс на простатата. При суспектни за рак данни, биопсията на простатата трябва да се извърши в най-кратки срокове.

Подготовката за биопсия включва задължителния минимум от параклинични изследвания както при всяка по-лека хирургична интервенция. При прием на медикаменти намаляващи съсирваемостта на кръвта е редно те да бъдат спрени няколко дни преди интервенцията. В дена на интервенцията тезовите резервоари трябва да бъдат изпразнени.

Манипулацията се извършва най-често в странично положение на тялото, със свити в коленете крака. Под ехографски контрол се вземат малки парчета от суспектни зони на простатата. Пациентите понасят добре манипулацията, като остават за наблюдения в болнична обстановка 2-4 ч. след приключването и. В редки случаи се налага до 24 ч. болничен престой. Препоръчва се провеждане на перорална антибиотична профилактика с продължителност 5-7 дни.

Усложненията при биопсия на простата са редки – 3-5%  от случаите. Могат да бъдат кървене от ректума (ректорагия) или при уриниране (хематурия), които се преодоляват консервативно и в много редки случаи налагат хирургично лечение. Възможно е преходно затруднение в уринирането и много рядко пълна ретенция на урината, които са преходни, отзвучават в рамките на 3-7 дни, а при ретенция на урината може да се наложи и поставяне на уретрален катетър за няколко дни. В някои случаи може да се наблюдава възпалениe на простатата с повищаване на температурата, отпадналост – лечението е с широкоспектърни антибиотици.

Поради високата си диагностична стойност, безопастност на провеждането и възможността за ранно откриване, биопсията на простатата трябва да се провежда без отлагане във всички случаи със съмнение за рак на простатата. Навременно поставената диагноза и съвременните хирургични техники позволяват пълно излекуване и високо качество на живот при ранните стадии на рак на простатата.

                                                                              Автор на статията : Д-р Ведат Сабриев

          Университетска болница „ Александровска” – Клиника по Урология, София

Всички публикувани материали имат чисто информативен характер и не могат по никакъв начин да заменят лекарската консустация и преглед. Самолечението и късната диагноза могат да имат фатални последици за вашето здраве.

Простатната жлеза е част от мъжката пикочополова система. При млад мъж простатата е с форма и размери на кестен – около 20 куб.см. Разположена е под пикочния мехур и пред ректума. Тя обгражда като маншон началото на уретрата – канала, който отвежда урината навън от тялото. Тази позиция обяснява проблемите с уринирането предизвикани от увеличената простата.
Простатата може да се раздели на 2 зони:
- централна зона – която обвива уретрата,
- периферна зона – останалата част

Простатата представлява съвкупност от жлезни елементи, наречени ацини (30-50 на брой). Тези ацини са съставени от поддържаща тъкан (гладкомускулни влакна, кръвоностни съдове) и жлезисти елементи, които секретират простатния секрет. Секретът се отделя непрекъснато и се изхвърля чрез урината. При полова възбуда обемът му се увеличава. При еякулация секретът се смесва със сперматозоидите идващи от тестисите и заедно със секрета на семенните мехурчета образуват семенната течност – спермата. Просатания секрет представлява 25-35 % от обема на еякулата. Той играе основна роля в оплодителния процес чрез активацията на спрематозидите, които преди да се смесят с него са неподвижни.

Причините за развитието на аденома на простатата все още не са напълно изяснени. Простатната жлеза се състои от 2 вида жлези – периуретрални (разположени около уретрата) и периферни, които практичестки изгаждат простатната жлеза. Аденомът на простатната жлеза, представлява доброкачествено, хиперпластично (т.е. увеличаване на броя) разрастване на периуретралните жлези, от където идва и името – доброкачествена простатна хиперплазия. То няма нищо общо с рака на простатната жлеза, който представлява съвсем различно заболяване, с различна (почти липсваща) клинична картина и със съвсем различна прогноза. Размера на простатата прогресивно нараства, за сметка на периуретралните жлези и от нормалните 20 може да достигне до 100 и повече куб.см.

Два са основните фактора, от които зависи уголемяването на простатата – възраст и наличие на мъжки хормони – аденома на простатата не се среща при евнуси, а също така се наблюдава регресия на заболяването след премахване на тестисите. Смата се, че дериватът на тестостерона – 5-алфа-дихидротестостерон (DHT) е основният хормом, свързан с регулацията на простатния растеж и чиято концентрация в човешки простатни жлези с хиперплазия е значително по-висока.

Разрастването на простата води до притискане и стеснение на уретрата, която праминава през нея, което е причината за т.н. обструктивни симптоми – това са симптоми на запушване или симптоми свързвани с изпразването на пикочния мехур. Мускулатурата в стената на мехура, трябва да се “бори” с все по-голямото съпротивление, за да се евакуира урината от него.

Най-честите обструктивни симптоми са:

- Забавено начало на уринирането – много често уринирането не започва веднага и на пациентите им се налага да се напъват, да пускат водата от чешмата с надеждата да провокират уринирането. Този симптом е особено характерен сутрин след ставане.
- Прекъсване на струята по време на уриниране.
- Слаба струя – понякога струята е по-тънка от обичайното – от тук произлиза и приказката, с която се шегуват възрастните мъже “Да гледаш надалеко и да пикаеш наблизо”.

- Остатъчна урина – след уриниране, пациента има чувството, че не се е “доизпикал“, че нещо е останало в пикочния мехур. Много често, след 10-15 минути пациетните отново отиват да уринират. Понякога остатъчната урина може да достигне значителни количества – 200-300….1000 ml. и повече.

- Ретенция на урината (задръжка на урината) – това е невъзможността за самостоятелно изпразване на пикочния мехур. Тя може да настъпи постепенно, с нарастване на количеството остатъчна урина = т. нар. хронична задръжка, или внезапно с мъчителни и безполезни позиви за уриниране = остра зъдръжка, когато се налага катетеризиране.

Другата голяма група симптоми са т.нар. възпалитилни симптоми или такива свързани с резервоарната функция на пикочния мехур – с една дума, мехура не “понася” урината в него:

-Нощтно уриниране – това е много чест симптом, моного характерен за аденома на простатната жлеза. Много рядко имаме клинично изавен случай на ДПХ, без поне 2 ставания нощем.
-Често уриниране – особено през деня, в интервали по-малки от 2 часа.

При напредване на заболяването, в следствие на затруднената евакуаторна функция на пикочния мехур и застоя на урината в него се появяват и т.нар. усложнения от ДПХ. Това са конкременти в пикочния мехур, застой на урината в бъбреците, чести инфекции, кръв в урината и др., които много често налагат оперативно лечение.
Не всички симптоми са налични при всички пациенти. При едни преобладават обструктивните, при други възпалителните. За тази цел е създаден специален въпросник – Международен простатен симптоматичен индекс (IPSS), които се попълва от пациента и чрез който се предава количествена оценка (цифра) на всички описани по-горе симптоми. Той позволява до голяма степен да се стадира заболяването, както и в последствие за оценка на лечението.

Надяваме се тази статия да е била интересна и информативна за вас, без да ви отегчава. Разбира се, тя разкрива съсвсем малка част от проблематиката на аденома на простатната жлеза и не замества една урологична консултация. Проблемите с диагностиката и лечението на ДПХ ще разгледаме в следващи статии.

Автор на статията: Д-р Васил Василев – Уролог
Университетска болница “Александровска, Клиника по Урология, София